Ропотамо

Ропотамо
	Ропотамо
	Река Ропотамо
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Бургас ; Община Созопол ; Община Приморско
Дължина	48,5 km
Водосб. басейн	249 km²
Отток	1,128 m³/s
Начало
Място	рида Босна, ; на 500 m ЮЗ ; от връх Босна
Координати	42°11′09.96″ с. ш. 27°26′48.12″ и. д. / 42.1861° с. ш. 27.4467° и. д.
Надм. височина	400 m
Устие
Място	залив Ропотамо, Черно море
Координати	42°19′40.08″ с. ш. 27°45′20.16″ и. д. / 42.3278° с. ш. 27.7556° и. д. Координати: 42°19′40.08″ с. ш. 27°45′20.16″ и. д. / 42.3278° с. ш. 27.7556° и. д.
Надм. височина	0 m
	Ропотамо в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ропотамо.

Ропотамо (на гръцки: Ροπόταμος, Ропотамос) е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Созопол и Приморско, вливаща се в залива Ропотамо на Черно море. Дължината ѝ е 48,5 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща) на 42°18′41″ с. ш. 27°37′21″ и. д. / 42.311389° с. ш. 27.6225° и. д.42.311389, 27.6225, на 23 m н.в., на 1,4 km южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево), която извира от странджанския рид Босна, на 400 m н.в., на 500 m югозападно от връх Босна (454 m). До село Ново Паничарево тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. След селото реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. След това навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в залива Ропотамо на Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош, Скомболи Орос).

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Ропотамо е 249 km². Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

на северозапад, по билото на Росен баир и разклонение на рида Босна – с водосборния басейн на Изворска река, вливаща се в Мандренското езеро;
на североизток, по билото на Медни рид – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море;
на югозапад, по билото на рида Босна – малка граница във водосборния басейн на река Велека;
на юг и югоизток – с водосборния басейн на Дяволска река.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Варановско дол
← Гергьовски дол
← Катунешки дол
← Староселска река
→ Росенска река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над село Росен (бившето Мехмеч кьой)
→ Тиклите

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е със среден годишен отток от 1,128 m³/s при село Веселие, като максимумът е през януари и февруари, а минимумът – август.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката е разположено единствено село Ново Паничарево, община Приморско.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (Καλογεροπόταμος), на гръцки Калугерска река.

Друга версия за името на реката е, че е кръстена на гръцката богиня Ро, което означава „тичам" (а „потамо" означава река). Легендата разказва, че богинята била толкова очарователна и пеела толкова красиво, че успяла да убеди пирати да напуснат района в мир.

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ, преди село Ново Паничарево е изграден големият язовир „Ново Паничарево". Част от водите на Ропотамо

По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове – шарани, речен кефал и други.

Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета.

Река Ропотамо е особено известна с нежните си водни лилии. Плаването с лодка в нея и разходката по брега са незабравимо преживяване. В долната част на реката може да се наемат туристически лодки. Природата тук е спираща дъха с изобилието на растителни видове и фауна, впечатляващи скални образувания (като т.нар. Лъвската глава, лежаща на десния бряг на реката и малки пещери. Района на река Ропотамо е дом на над 100 екземпляра от Червената книга за застрашени видове, поради което е обявен за природен резерват Ропотамо през 1940 г. Със своята площ от около 1000 хектара, това е и една от най-големите защитени местности в България. Тук се намира най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров.^[1]

Сред най-атрактивните представители на местната фауна са големия белоопашат орел с размах на крилата над два метра, както и бухалите, част от които вият гнезда в споменатата скала Лъвската глава. Освен за природолюбители, района е атрактивен и за ловци. Основните видове дивеч са благородни елени, лопатари, глигани, сърни, вълци, лисици и чакали. Пътят на прелетните птици „Виа Понтика" също преминава над територията на резерват Ропотамо, което обяснява наличието и на различни видове патици, гъски и бекаси. Последните са предпочитана мишена за чуждестранните ловци, посещаващи района през есенните и зимните месеци.