Общи сведения за река Арда

Общи сведения за реката

Река Арда е най-голямата родопска река и един от най-големите притоци на Марица. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5201 км2. Тя извира от Ардин връх, тече през дълбока долина до турско-българската граница и се влива в Марица на турска територия при гр. Одрин. Границите на водосборната й област в общи линии се определят с географските координати от 41°10' до 41°50' с. ш. и от 24°30' до 26°30' и. д. Координатите на извора са съответно 41°26'00" с. ш. и 24°36'40" и. д. при кота 1455 м н. в. Дължината на р. Арда до границата възлиза на 241 км, като там тя има координати 41°33'20" с. ш. и 26° 09' 10" и. д. при кота 62 м н. в. Въпреки ясно изразения си планински характер р. Арда има малък среден наклон - 5,8 ‰ > и сравнително голям коефициент на извитост - 1,9. Гъстотата на речната мрежа е 1,32 км/км2. В Арда се вливат към 25 притока, по-важни от които са: Върбица с площ на водосборната област 1203 км2 с една дължина от 98 км, Крумовица - площ 671 км2, дълга 58 км и др. Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11 ‰ (р. Върбица) и 78 ‰ (р. Черешовска). Гъстотата на речната мрежа варира между 0,71 км/км2 (р. Кулиджийска) и 3,41 км/км2 (р. Уваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица и останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост варира между 1,2 (р. Малка река) и 2,40 (р. Върбица).

Релеф на поречие Арда

Поречието на р. Арда заема източния дял на Родопите. Тук планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: едната - северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 м) и разделя поречието на р. Арда от това на р. Марица. Другата - южната верига, наричана Югоизточни Родопи, започва също с в. Г. Перелик. В крайната източна част между Крумовград и Ивайловград се разстила едно междинно разклонение, което започва от кота 702 м и отделя поречието на р. Арда от това на Бяла река.

Източните Родопи представляват силно разчленена и разнообразна планинска земя. По това те се различават от Западните Родопи, които са средно високи планини. Източните Родопи са ниски: в тях височини над 2000 м се срещат само в западната им възлова част - връх Перелик, а на изток височините се снишават, като в Одринската низина достигат до 100—200 м. Поречието на р. Арда между водоразделите е изпълнено с множество ридове и купенообразни височини, които имат най-различни посоки и положения помежду си. Ардинската долина и изобщо Източните Родопи като силно и сложно разчленена планина има по реките доста долинни разширения във форма на котловини. Такива са: в началото на Арда котловината на с. Смолян, после твърде голямата Кърджалийска котловина, на изток от нея е Широко поле, а още по-нататък се редуват още няколко незначителни котловини. По р. Върбица по-важни котловини са: Златоградската, Кириленската, Кирковската, а северно от нея е Момчилградската. По Крумовица (Бургасдере) по-значителна е Крумовската котловина.

Залесеност на поречие Арда

Поречието на р. Арда е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Обаче вследствие безплановото им използуване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби закелавели гори

Общо в поречието 2170 км2 са заети от нискостеблени и иглолистни гори, което представлява около 40% от цялата площ на водосборната област. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори. Иглолистните гори са съсредоточени в югоизточните части на Централните Родопи, докато нискостеблените гори са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на р. Арда.

Горното течение на р. Арда е сравнително слабо залесено - едва 35% до гр. Рудозем. Тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените.

Най-слабо залесена е р. Арда в средното течение, където има само отделни малки закелавели горички. Изключение прави южната гранична ивица с ширина между 5 и 10 км, където горното течение на притоците Върбица и Крумовица, водещи началото си от склоновете на Южните Родопи, е заето от гъсти нискостеблени гори. След вливането в Арда на малката с меридионална посока река Кулиджийска, която служи за естествена граница между незалесените и залесените части на, поречието, нискостеблените гори имат широко разпространение, като процентната залесеност достига 70 %. Този си характер поречието запазва до самата граница, т. е. до напускането от р. Арда на българска територия.

Долина и корито на Арда

Река Арда води началото си от северното подножие на Ардин връх 1730 м. Тя няма голям извор, а се образува от събирането на няколко дерета. Самото й начало представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям, наклон. В най-горната си част Арда е врязана дълбоко в долината със стръмни склонове (наклон 30°—35°). Надлъжният наклон в горното течение е много голям – около 189 ‰, но след това бързо намалява и към Рудозем е вече 8 ‰.

От с. Арда реката тече в изразителна долина със стръмни склонове с наклон до 40° и широчина на долината 100—150 м. При г. Смолян долината прави ново уширение до 300 м. Реката прави вече по-подчертани меандри, някои от които са силно извити (пред Рудозем). След г. Смолян долината се стеснява много и долината й става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете й достига 40°. Речното корито е широко към 25—30 м, а дъното на реката в целия участък е чакълесто-песъчливо.

Характерът на долината се запазва същият и в участъка под Рудозем. Десният склон е по-стръмен (35°), а левият - по-полегат (15—20°). Реката вече прави силно извити меандри. По склоновете се явяват на места скалисти участъци, разположени от вътрешната страна на меандрите. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, които се спускат от двете страни на реката.
От вливането на р. Бели извор Арда навлиза в дълъг, скалист и мъчнопроходим пролом. Десният склон е залесен с широколистна гора а левият е покрит с голи сипеи. Наклонът на склоновете достига до 45°. Реката тече в дълбоко и сравнително широко каменисто корито (50—60 м), което заема дъното на долината. В този участък реката прави най-честите и силно извити меандри.

При с. Аврамово започва езерото на яз. Кърджали. Практически до държавната граница коритото на реката е заето от езерата на трите големи язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.

При гр. Кърджали, който е непосредствено под стената на яз. Кърджали и в началото на язовирното езеро на яз. Студен кладенец широчината на долината достига 1,2 км. Наклонът на реката тук е малък, 3—4‰.

При Студен кладенец реката навлиза в една скална теснина с широчина на дъното от няколко метра. Следва -ново уширение ширява и променя посоката си от северна в северо- на долината от 800 - 1200 м, като при устието на р. Върбица широчината намиращо се в горния край на езерото на яз. Студен кладенец достига 2 км. Р. Върбица е най-големият приток на р. Арда. Нейният водосбор съставлява основната част от собствения водосбор на яз. Студен кладенец.

При с. Рабово е стената на яз. Студен кладенец. Няколко километра надолу по реката при с. Посочница е вливането на р. Крумовица. Може да се каже, че тя е вторият по големина приток, след р. Върбица. Нейният водосбор съставлява по-голямата част от собствения водосбор на яз. Ивайловград. Началото на езерото на язовира е знечително под стената на яз. Студин клазенец. Река Арда тече в собственото си корито около 25 км, след което започва езерото на яз. Ивайловград. На не повече от 5км под стената му р. Арда достига държавната граница. Цялата област между Крумовград и Ивайловград е сравнително добре залесена. Наклонът на реката в долното течение не надминава 2 ‰.

В това поречие е разгледана и р. Бяла, чиято долина е сходна на тази на р. Крумовица, но се отваря на изток-югоизток към долината на р. Марица. Тя се влива в р. Марица на гръцка територия.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.